(Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, рисунка на Лили Димкова) Начин

(Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, рисунка на Лили Димкова)

Начин на живот

Пазете живота си! Внимавайте да не скъсате нишката. Всичко останало - разубеждаване и поощряване, тъга и наслада, мощ и изтощение произтичат от еднакъв източник. Остаряваш - обезсърчаваш се, подмладиш се - насърчаваш се. Като остарял, губиш силата си, като млад придобиваш сила. 

Вие сте виждали някой път децата връзват за крайници някое насекомо с тъничък конец. То не знае, че е вързано, хвръкне и падне на земята, хвръкне и отново падне. Често вие питате за какво не успявате. Вързани сте с някой конец и падате. Пак литнеш, отново паднеш. Всичките тия работи ги изясняват, че орис имало. Съдбата е, че си вързан. За образец имаш желанието да свириш, само че туй свирене може да ти стане пречка. Искаш да пееш, само че пеенето може да ти стане пречка. Искаш да учиш, само че учението може да ти стане пречка. Искаш да ядеш, само че яденето може да ти стане пречка. Всяко преяждане е пречка. Ако ядеш повече, ти изхарчваш повече сила. Тази сила мъчително се добива. Ние изразходваме безсистемно ония сили, с които ни е на дарила природата. Мъчно се добиват. Хората остаряват по единствената причина, че изхарчват силата си и не знаят по какъв начин да я добият. Най-първо приключват бюджета си с един доход, вървят нагоре. Дойде до едно място и всяка година приключва с недостиг и най-сетне, като пристигна най-големият недостиг, банкрутира. Не може да уравновеси бюджета си. Най-първо имаш един повод, вървиш, имаш едно предпочитание в тебе, след това туй предпочитание се понижава, до момента в който най-сетне се спреш към този момент, не ти се върви. Не разполагаш с сила, казваш: „ Кой ще върви да се мори? “ Днес отлагаш, на следващия ден отлагаш, понижа ваш, намаляваш, до момента в който дойдеш до една точка - невероятно е повече. 

Във физическия свят е невероятно в обещано време и пространство човек да прояви внезапно всичката си сила. Това би трябвало да става поредно - в младините си той ще изразходва един жанр сила, в междинната възраст - различен жанр, а в зрелост - трети тип сила. Всяко време изисква характерни прояви. Същият закон се вижда и при растенето и развиването на плодните дървета. Погрешката в настоящия живот на всички хора е, че те из разходват повече сила, в сравнение с би трябвало, а пък пестят времето. 

Две неща ни са дадени: време и мощ. Време имаме в обилие. Времето не зависи от нас, а пък силата зависи от нас. Силата ние би трябвало да я придобием отнякъде. Времето ни се дава безплатно. А пък за силата ти би трябвало да работиш, с цел да я придобиеш. И в случай че изразходваш безсистемно своята мощ и пестиш времето, ти си на крив път.

Живата Природа обича последователността, тя в никакъв случай не бърза, това ще запомните. В нея е вечността, разполага с време, колкото желае. Тя икономисва силите, не времето. Тези, които доста бързат, се изтощават бързо. Често младите споделят: „ Да изживеем всичко, до момента в който сме млади, че на старини да не съжаляваме, че не сме пробвали всичко “. Да желае човек да опита всичко в младините си, това значи прибързано да остарее, а дали ще придобие нещо, е въпрос. Човек, който желае бързо да преживее, който желае да израсне внезапно, който желае доста неща, той бързо остарява. Който бързо пораства, бързо и остарява, който бързо остарява, бързо и осиромашава. Такъв е законът в Природата. 

За да продължим живота си, ние не би трябвало да бързаме. В това отношение, аз смятам добродетелта в света като спестовност на живата Природа. Преждевременно остарява този, който се стреми час по-скоро да узнае или изучи нещата. Гледайте не бързо, а солидно да проучвате науките или каквото и да било, с цел да се ползвате от тях, а не да бързате. Голямата активност на живота разклаща нашите нерви. Понеже не разбираме законите, тази активност дава противоположни резултати, става подпушване, което се отразява зле на мозъка и на сърцето.

Старите хора умират от боязън, а младите - от уталожване, от преизобилие. Страшна е отровата на пресищането. Дори и най-хубави те неща могат да доведат до уталожване. Пресищането създава погнуса, втръсването - отвращение, отвращението - безучастие. А бездействието води до гибел. Всяко реализирано предпочитание е израз на гибелта. Всяко достижение носи със себе си страдалчество. Постигнеш нещо - остарееш. 

Мъжете остаряват по единствената причина, че дават повече, а пък дамите остаряват по единствената причина, че вземат повече. Аз така дефинирам остаряването. Не би трябвало да даваш повече, не би трябвало да нарушаваш равновесието вътре в себе си. Ти може от лихвите на капитала, който придобиваш, да даваш, само че капиталът би трябвало всеки път да остава една и съща големина. Ако човек дава толкова, колкото би трябвало, и в случай че взема толкова, колкото би трябвало, това е безконечният живот. Болестите се дължат на две аргументи, същият закон е и там: или си взел повече, или си дал повече. Здравето е да вземеш обикновено, законно да вземеш - толкова, колкото би трябвало, и да даваш колкото би трябвало. То е здравият човек. Става една обмяна.

От метода на храненето и от живота, който човек води, може да се дефинира какъв брой години неговата кола, т.е. негово то тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на индивида. Който не живее рационално, той е наказан на прибързано остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отхвърлят да му служат. Такъв човек се намира към този момент според от другите хора и постоянно става играчка в техните ръце.

Всички хора се стремят към живота, желаят да живеят. Колкото повече време живеят на земята, толкоз по-добре за тях. От какво зависи дългият живот? От вярното разпределение на силите в човешкия организъм. Човек би трябвало непрекъснато да придвижва силите си от физическия свят в духовния, от духовния в Божествения, и назад: от Божествения в духовния, и от духовния във физическия. Спре ли на физическия свят и остане задълго време там, той безусловно ще се натъкне на рестриктивните мерки и на недоволството, които изсушават, изсмукват силите му. Такъв човек се радва и скърби, само че нито насладата му е трайна, нито скръбта - рационална. 

Който престава да се развива, прибързано остарява. Човек остарява от леност, от мързел. Остаряването на индивида се дължи на струпване на известни киселини и токсини, както и на утайки, които провокират заболяването артериосклероза. Страшно е да гледате по какъв начин човек последователно се втвърдява, до момента в който пристигна до цялостен банкрут, не може да мисли, да усеща, да диша, да се движи. Докато е на земята, човек би трябвало да мисли, да усеща, да се движи, да диша надълбоко, да работи. Рече ли, че не се нуждае от доста мисъл, той е дал към този момент път на склерозата в себе си. Чуете ли някой да споделя, че човек може да яде каквото откри, ще знаете, че той е отворил вратата на организма си за всички заболявания.

Човек, който не може да се забавлява, не може да се подмладява. Сериозността вкоравява индивида. Сериозни са тези, които изчерпват своите сокове, влага. Нервите, мускулите им стартират да се втвърдяват. В заниманието има уголемение, а не обтегнатост. 

Дългият живот зависи от дълбокото и вярно дишане, от вярното мислене и чувстване. Като слушате своя вътрешен доктор по какъв начин да дишате, ще изправите всичките си дефекти. Каквото ви липсва, ще го набавите, като подобрите дишането си. Продължителността на живота зависи от количеството въздух, което одобряваме в дробовете. От каквато и болест да страдате, търсете помощ в дълбокото дишане. Няма болест, която да не може да се лекува посредством дишане. Дългият живот зависи от дълбокото и вярно дишане. Дишането пък зависи от вярното мислене и чувстване. Дишайте надълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху индивида посредством въздуха. 

Ако желаете да живеете дълго, ще дишате гладко, постепенно, без да се вижда извън, че дишате, да не се вижда, че гръдният панер се повдига, раменете също да не се движат, да не се усеща даже, че има някакво стесняване и разпущане. Човек, в случай че диша вярно, ще усеща една музика при диша нето. Клетките на дробовете са оркестранти. Хора, които живеят затворени в стаи по през целия ден, умират по-рано от тези, които са изложени на проветряване. Ако дишате добре, можете да останете на земята до дълбока напреднала възраст. Който не диша вярно, отпътува прибързано за оня свят. 

Като почнете вярно да мислите, като обикнете живота, като дишате надълбоко, като пеете и свирите, ще удължите живота си. 

Старите споделят, че младите не живеят като старите. Нито старите живеят като младите, нито като възрастните. Всеки би трябвало да живее като себе си. Казвате: „ Да има едно прави ло! “ Ето едно предписание: не яж, до момента в който не ти се яде; не пий, до момента в който не ти се пие. Не вземай тези атавистични склонности, които отсетне са пристигнали. Пий единствено това, с което си се родил. Яж, пий, обличай се, само че за себе си, не за хората. Погрешките състаряват. Човек може да се състари от яде нето, от доста чувствания, от тревожни мисли, от вкисната, гнила, престояла храна. 

Ако вие обичате Бога, ще цените нещата. Това желая да ви кажа: в случай че вие обичате Бога, ще цените вашата глава. Ако вие обичате Бога, ще цените вашите дробове. Ако вие обичате Бога, ще цените вашия корем. Ако вие обичате Бога, ще цените вашето тяло, свещено ще бъде. Колко хиляди ваши другари, които не ги знаете, са работили за основаването на вашето тяло! Един ден тия другари ще ви дадат метод да се подмладите. Те знаят метод по какъв начин да се обновите. Те, посредством една нова мисъл, която внасят във вашия разум, посредством едно ново жела ние, което внасят във вашето сърце и посредством една нова постъпка, която внасят във вашето тяло, те ще ви дадат един повод за подмладяване. Подмладяването е хигиена на живота. Може да се подмлади човек единствено тогава, когато признава, че Бог е единствен, в Когото той живее. Трябва да обичаме себе си по причина на това, което Бог е основал. Трябва да обичаме себе си, тъй като от Бога сме излезли.

Най-големият доктор е вътре у вас. Когато заболеете, ще кажете: „ Аз ще пребивавам. Имам доста работа, която би трябвало да свърша. Нищо не съм направил до момента, би трябвало да пребивавам и като си свърша работата, тогава ще си отпътува. “ Така ще кажете на по-висшите същества и те ще ви оказват помощ, няма да ви уволняват. И псалмопевецът споделя: „ Да не ме вземеш, Господи, на половината на дните ми, с цел да придобия това, което желая, да схвана закона Ти. Да поправя живота си и да пребивавам толкоз, колкото би трябвало. “

Болен си. Никой не може да ти помогне. И най-способните лекари не могат да ти оказват помощ. Тогава ще си кажеш: „ Има нещо по-силно от лекарите, аз ще пребивавам, имам още работа, която би трябвало да се свърши. Искам да пребивавам! “. И ще живееш.

Из: „ Книга на живите. Раждане, подмладяване, прераждане, карма “, Петър Дънов, изд. Астрала
* Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, рисунка на Лили ДИМКОВА,